попържил

Речник на българския език

1. попържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попържил е производна форма на попържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попържил — мин. деят. св. прич. м. р.

попържил е производна форма на попържа (мин. деят. св. прич. м. р.).