попържах

Речник на българския език

1. попържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

попържах е производна форма на попържам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. попържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

попържах е производна форма на попържам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).