попържал

Речник на българския език

1. попържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попържал е производна форма на попържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попържал е производна форма на попържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попържал — мин. деят. св. прич. м. р.

попържал е производна форма на попържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попържал е производна форма на попържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).