попълняло

Речник на българския език

1. попълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълняло е производна форма на попълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълняло е производна форма на попълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попълняло е производна форма на попълням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попълняло е производна форма на попълням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).