попълнило

Речник на българския език

1. попълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълнило е производна форма на попълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попълнило е производна форма на попълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).