попълнело

Речник на българския език

1. попълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълнело е производна форма на попълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попълнело е производна форма на попълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).