попълнел

Речник на българския език

1. попълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълнел е производна форма на попълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попълнел е производна форма на попълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).