попълзях

Речник на българския език

1. попълзях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

попълзях е производна форма на попълзя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. попълзях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

попълзях е производна форма на попълзя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).