попълзял е

Речник на българския език

1. попълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзял е е производна форма на попълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзял е е производна форма на попълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзял е е производна форма на попълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).