попълзяло

Речник на българския език

1. попълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълзяло е производна форма на попълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълзяло е производна форма на попълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попълзяло е производна форма на попълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попълзяло е производна форма на попълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).