попълзял

Речник на българския език

1. попълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзял е производна форма на попълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзял е производна форма на попълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

попълзял е производна форма на попълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попълзял е производна форма на попълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).