попълзявало

Речник на българския език

1. попълзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълзявало е производна форма на попълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попълзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попълзявало е производна форма на попълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попълзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попълзявало е производна форма на попълзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попълзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попълзявало е производна форма на попълзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).