попълзявал

Речник на българския език

1. попълзявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзявал е производна форма на попълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попълзявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попълзявал е производна форма на попълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попълзявал — мин. деят. св. прич. м. р.

попълзявал е производна форма на попълзявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попълзявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попълзявал е производна форма на попълзявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).