попълзели

Речник на българския език

1. попълзели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попълзели е производна форма на попълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попълзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попълзели е производна форма на попълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. попълзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попълзели е производна форма на попълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. попълзели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попълзели е производна форма на попълзя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).