попука

Речник на българския език

1. попука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попука е производна форма на попукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попука е производна форма на попукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попука е производна форма на попукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).