попрочетяло

Речник на българския език

1. попрочетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрочетяло е производна форма на попрочета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрочетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрочетяло е производна форма на попрочета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).