попрочете

Речник на българския език

1. попрочете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попрочете е производна форма на попрочета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попрочете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попрочете е производна форма на попрочета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попрочете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попрочете е производна форма на попрочета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).