попрочел

Речник на българския език

1. попрочел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрочел е производна форма на попрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрочел — мин. деят. св. прич. м. р.

попрочел е производна форма на попрочета (мин. деят. св. прич. м. р.).