попроучи

Речник на българския език

1. попроучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попроучи е производна форма на попроуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попроучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попроучи е производна форма на попроуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попроучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попроучи е производна форма на попроуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. попроучи — повелително наклонение, ед. ч.

попроучи е производна форма на попроуча (повелително наклонение, ед. ч.).