попротегнало

Речник на българския език

1. попротегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попротегнало е производна форма на попротегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попротегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попротегнало е производна форма на попротегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).