попроменяло е

Речник на българския език

1. попроменяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е е производна форма на попроменям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попроменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е е производна форма на попроменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попроменяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е е производна форма на попроменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. попроменяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменяло е е производна форма на попроменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).