попроменял

Речник на българския език

1. попроменял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попроменял е производна форма на попроменям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попроменял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попроменял е производна форма на попроменям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попроменял — мин. деят. св. прич. м. р.

попроменял е производна форма на попроменям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попроменял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попроменял е производна форма на попроменям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. попроменял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попроменял е производна форма на попроменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. попроменял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попроменял е производна форма на попроменя (мин. деят. несв. прич. м. р.).