попроменило

Речник на българския език

1. попроменило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попроменило е производна форма на попроменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попроменило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попроменило е производна форма на попроменя (мин. деят. св. прич. ср. р.).