попроменил
1.
попроменил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
попроменил
е производна форма
на попроменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
попроменил —
мин. деят. св. прич. м. р.
попроменил
е производна форма
на попроменя (мин. деят. св. прич. м. р.).