попроменил

Речник на българския език

1. попроменил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попроменил е производна форма на попроменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попроменил — мин. деят. св. прич. м. р.

попроменил е производна форма на попроменя (мин. деят. св. прич. м. р.).