попроветрил

Речник на българския език

1. попроветрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попроветрил е производна форма на попроветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попроветрил — мин. деят. св. прич. м. р.

попроветрил е производна форма на попроветря (мин. деят. св. прич. м. р.).