попришпорил

Речник на българския език

1. попришпорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попришпорил е производна форма на попришпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попришпорил — мин. деят. св. прич. м. р.

попришпорил е производна форма на попришпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).