попритъпял

Речник на българския език

1. попритъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпял е производна форма на попритъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритъпял е производна форма на попритъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).