попритъпявал е

Речник на българския език

1. попритъпявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал е е производна форма на попритъпявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал е е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритъпявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпявал е е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).