попритъпявало си

Речник на българския език

1. попритъпявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало си е производна форма на попритъпявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало си е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. попритъпявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало си е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).