попритъпявало е

Речник на българския език

1. попритъпявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало е е производна форма на попритъпявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало е е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попритъпявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало е е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).