попритъпявало

Речник на българския език

1. попритъпявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритъпявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритъпявало е производна форма на попритъпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попритъпявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попритъпявало е производна форма на попритъпявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попритъпявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попритъпявало е производна форма на попритъпявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).