попритъпил съм

Речник на българския език

1. попритъпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попритъпил съм е производна форма на попритъпя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попритъпил съм е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).