попритъпил е

Речник на българския език

1. попритъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпил е е производна форма на попритъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритъпил е е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).