попритуляха

Речник на българския език

1. попритуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попритуляха е производна форма на попритулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попритуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

попритуляха е производна форма на попритулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).