попритулял си

Речник на българския език

1. попритулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритулял си е производна форма на попритулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попритулял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритулял си е производна форма на попритулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попритулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритулял си е производна форма на попритулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).