попритулял е

Речник на българския език

1. попритулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритулял е е производна форма на попритулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритулял е е производна форма на попритулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритулял е е производна форма на попритулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).