попритулял

Речник на българския език

1. попритулял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритулял е производна форма на попритулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритулял е производна форма на попритулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритулял — мин. деят. св. прич. м. р.

попритулял е производна форма на попритулям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попритулял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритулял е производна форма на попритулям (мин. деят. несв. прич. м. р.).