попритуля

Речник на българския език

1. попритуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попритуля е производна форма на попритулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попритуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попритуля е производна форма на попритулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попритуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попритуля е производна форма на попритулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).