попритихнел

Речник на българския език

1. попритихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритихнел е производна форма на попритихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритихнел е производна форма на попритихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).