попритворил съм

Речник на българския език

1. попритворил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попритворил съм е производна форма на попритворя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попритворил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попритворил съм е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).