попритворил си

Речник на българския език

1. попритворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритворил си е производна форма на попритворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попритворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попритворил си е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).