попритворил е

Речник на българския език

1. попритворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритворил е е производна форма на попритворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритворил е е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).