попритворило си

Речник на българския език

1. попритворило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритворило си е производна форма на попритворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритворило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попритворило си е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).