попритворила

Речник на българския език

1. попритворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попритворила е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попритворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

попритворила е производна форма на попритворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).