попритворил

Речник на българския език

1. попритворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритворил е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритворил — мин. деят. св. прич. м. р.

попритворил е производна форма на попритворя (мин. деят. св. прич. м. р.).