попритворело

Речник на българския език

1. попритворело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попритворело е производна форма на попритворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попритворело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попритворело е производна форма на попритворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).