попритайвал

Речник на българския език

1. попритайвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритайвал е производна форма на попритайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попритайвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попритайвал е производна форма на попритайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попритайвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попритайвал е производна форма на попритайвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попритайвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попритайвал е производна форма на попритайвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).