поприпечелил

Речник на българския език

1. поприпечелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поприпечелил е производна форма на поприпечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поприпечелил — мин. деят. св. прич. м. р.

поприпечелил е производна форма на поприпечеля (мин. деят. св. прич. м. р.).