поприкрил

Речник на българския език

1. поприкрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поприкрил е производна форма на поприкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поприкрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поприкрил е производна форма на поприкрия (мин. деят. св. прич. м. р.).