попридърпало

Речник на българския език

1. попридърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попридърпало е производна форма на попридърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попридърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попридърпало е производна форма на попридърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попридърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попридърпало е производна форма на попридърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попридърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попридърпало е производна форма на попридърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).